Екструдерите, използвани главно в домашната пластмасова индустрия, могат да бъдат разделени на две основни категории: едно-шнекови екструдери и дву-шнекови екструдери. Тези два вида екструдери се използват широко в областта на пластмасите поради техните уникални характеристики. Но какви са предимствата на всеки тип и какви са разликите между тях? Освен това, как трябва да изберем подходящи параметри на винта за различни суровини? Ще проучим тези въпроси един по един.
Едно-шнеков екструдер, както подсказва името му,
се отнася до екструдер, съдържащ само един шнек. Цилиндърът на този тип екструдер е внимателно проектиран с три различни ефективни дължини, разделени според диаметъра на винта, стъпката и дълбочината. Обикновено тези три дължини заемат равномерно цялата цев, като всяка представлява приблизително една-трета.
Първата секция: От последната нишка на захранващата дюза до определена точка, тази секция се нарича транспортна секция. В тази област, въпреки че материалът не е напълно пластифициран, той трябва да бъде предварително загрят и компресиран. Предишни теории смятаха, че материалът в този момент е насипна маса; изследванията обаче показват, че всъщност е солидна тапа. След като бъде компресиран, материалът придобива форма,-подобна на тапа, поради което основната му функция е да пренася материала.
Вторият етап: След етапа на транспортиране е етапът на компресия. В тази област обемът на шнековия канал постепенно намалява, докато температурата трябва да се повиши до ниво, при което материалът може да се пластифицира. По време на този етап материалът се компресира със съотношение на компресия до 3:1 (т.е. компресиран от ширината на етапа на транспортиране до ширината на етапа на компресиране). След компресирането материалът преминава в следващия етап.
Третият етап: Етапът на измерване е последният етап от пътуването на материала. Тук материалът трябва да поддържа температурата си на пластифициране и да бъде прецизно и количествено доставен до матрицата. Дозиращият етап работи подобно на дозиращата помпа, като осигурява прецизно подаване на разтопен материал. Контролът на температурата на този етап е от решаващо значение; тя не трябва да пада под температурата на пластифициране и обикновено е малко над нея.
